7 ene 2008, 9:53

Буржоазният политик 

  Poesía
853 0 4
Коцкар съм аз разкошен,
жените приласкавам нежно -
припалвам пурата небрежно,
на мутрите си смигам и...
със знака уговорен
в бардака ги отвеждат бързо!

Ха - ха - ха - ха!

Търгувам и със наркотици
и - пак! - не ме е срам!
Да си богат е важно!
Богат ли си, тогава си човек!

Хи - хи - хи - хи!

Аз власт да имам винаги мечтал съм -
закони мърляви да правя и примката да стягам:
че как се управлява без кражби и лъжи?

Хе - хе - хе - хе!

Народът ли!? Народът нека мре!
нещастни мързеливци, пияници проклети -
доиш го, но никога достатъчно не пуска!

Хъ - хъ - хъ - хъ...

Държавата разграбихме, понеже силни сме!
Компромиси не правиме!
Властта ни даде Бог и Вашингтон -
да колим и да бесим:
туй закон е прост!

Хо - хо - хо -хо!

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Горчивата истина,обвита в хумор.Да се смеем ли,да плачем ли?!Поздрав за стиха!
  • Стихът ти е силен!
    Жалко, че хората все още не правят разлика между градовете и това, което те олицетворяват...
  • прав си...разграбена държавата е...
    силен стих. с обич.
  • То всичко вече ясно е,
    поне да се надсмеем.
    Дали е Кремъл,или Вашингтон...
    оставаме си ние...
    със един...пардон!

    Добре написано,поздрав!
Propuestas
: ??:??