Тъмно, студено е навън
и също така в мен,
чакам да чуя един звън
на телефона до мен.
Но нищо не чувам,
май оглушавам
или ти пак ме забрави
и любовта ни изостави!?
Продължавам да гледам
в дъждовните капки,
ела при мен да видиш,
колко са сладки.
Да видиш и моите очи -
плачещи за тебе
и многото вълни,
бушуващи в мене.
Аз съм като буря -
тъжна, наранена,
не искам да се будя,
а да те сънувам още...
Ти ще разбереш,
че грешка направи,
като ме пренебрегна
и май ме изостави.