5.08.2007 г., 22:25

Буря

609 0 0

Тъмно, студено е навън
и също така в мен,
чакам да чуя един звън
на телефона до мен.
Но нищо не чувам,
май оглушавам
или ти пак ме забрави
и любовта ни изостави!?
Продължавам да гледам
в дъждовните капки,
ела при мен да видиш,
колко са сладки.
Да видиш и моите очи -
плачещи за тебе
и многото вълни,
бушуващи в мене.
Аз съм като буря -
тъжна, наранена,
не искам да се будя,
а да те сънувам още...
Ти ще разбереш,
че грешка направи,
като ме пренебрегна
и май ме изостави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...