30 jul 2015, 23:04

Буря

  Poesía
831 1 0
Буря

Попаднал сред тайфун от думи,
стоиш и разсъждаваш,
с какво си си заслужил,
онези тежки хули.

Внезапно казват,
като гръм връхлита,
безпричинно породен,
гнева си той изсипва.

Минава той през теб,
мечтите разрушава,
всичко след себе си помита,
обиден те оставя.

Замисляш се,
това ли заслужаваш,
искаш да крещиш и ти,
но се овладяваш.

Изчакваш вихъра да мине,
и да кажеш, че е грешно,
описваш че ранен си,
даже ти е много тежко.

И ето бурята отмина,
ала думите остават,
в душата ти посети,
дълбоко те раняват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...