30.07.2015 г., 23:04

Буря

826 1 0
Буря

Попаднал сред тайфун от думи,
стоиш и разсъждаваш,
с какво си си заслужил,
онези тежки хули.

Внезапно казват,
като гръм връхлита,
безпричинно породен,
гнева си той изсипва.

Минава той през теб,
мечтите разрушава,
всичко след себе си помита,
обиден те оставя.

Замисляш се,
това ли заслужаваш,
искаш да крещиш и ти,
но се овладяваш.

Изчакваш вихъра да мине,
и да кажеш, че е грешно,
описваш че ранен си,
даже ти е много тежко.

И ето бурята отмина,
ала думите остават,
в душата ти посети,
дълбоко те раняват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...