30.07.2015 г., 23:04

Буря

822 1 0
Буря

Попаднал сред тайфун от думи,
стоиш и разсъждаваш,
с какво си си заслужил,
онези тежки хули.

Внезапно казват,
като гръм връхлита,
безпричинно породен,
гнева си той изсипва.

Минава той през теб,
мечтите разрушава,
всичко след себе си помита,
обиден те оставя.

Замисляш се,
това ли заслужаваш,
искаш да крещиш и ти,
но се овладяваш.

Изчакваш вихъра да мине,
и да кажеш, че е грешно,
описваш че ранен си,
даже ти е много тежко.

И ето бурята отмина,
ала думите остават,
в душата ти посети,
дълбоко те раняват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...