Буря

Попаднал сред тайфун от думи,
стоиш и разсъждаваш,
с какво си си заслужил,
онези тежки хули.

Внезапно казват,
като гръм връхлита,
безпричинно породен,
гнева си той изсипва.

Минава той през теб,
мечтите разрушава,
всичко след себе си помита,
обиден те оставя.

Замисляш се,
това ли заслужаваш,
искаш да крещиш и ти,
но се овладяваш.

Изчакваш вихъра да мине,
и да кажеш, че е грешно,
описваш че ранен си,
даже ти е много тежко.

И ето бурята отмина,
ала думите остават,
в душата ти посети,
дълбоко те раняват.