В измамната кротост на бурята,
сред дебнещи хищни ветрове,
се сгуши ти в мене под дирята
от облачни, криви гърбове.
Небето огнени зъби оголи,
заръфа ме злобно и затрещя,
рукна дъжд в сухите тъмни подмоли,
тръпки налазиха диви цветя.
Устните плахи нашепват без глас
думи изящни, свидни, желани,
лицето ти светло в бутиков анфас
нежно лежи във топлите длани. ...