Буря
В измамната кротост на бурята,
сред дебнещи хищни ветрове,
се сгуши ти в мене под дирята
от облачни, криви гърбове.
Небето огнени зъби оголи,
заръфа ме злобно и затрещя,
рукна дъжд в сухите тъмни подмоли,
тръпки налазиха диви цветя.
Устните плахи нашепват без глас
думи изящни, свидни, желани,
лицето ти светло в бутиков анфас
нежно лежи във топлите длани.
Чрез теб, момиче мило, дишам,
сърцето ти в гърдите ми тупти,
ах, как до болка те обичам,
от гръм жесток опазих те…! Прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени