В измамната кротост на бурята,
сред дебнещи хищни ветрове,
се сгуши ти в мене под дирята
от облачни, криви гърбове.
Небето огнени зъби оголи,
заръфа ме злобно и затрещя,
рукна дъжд в сухите тъмни подмоли,
тръпки налазиха диви цветя.
Устните плахи нашепват без глас
думи изящни, свидни, желани,
лицето ти светло в бутиков анфас
нежно лежи във топлите длани.
Чрез теб, момиче мило, дишам,
сърцето ти в гърдите ми тупти,
ах, как до болка те обичам,
от гръм жесток опазих те…! Прости!
© Иван Димитров Все права защищены