В измамната кротост на бурята,                              

сред дебнещи хищни ветрове,

се сгуши ти в мене под дирята          

от облачни, криви гърбове.                                

Небето огнени зъби оголи,                         

заръфа ме злобно и затрещя,

рукна дъжд в сухите тъмни подмоли,       

тръпки налазиха диви цветя.             

Устните плахи нашепват без глас                  

думи изящни, свидни, желани,                    

лицето ти светло в бутиков анфас                  

нежно лежи във топлите длани.                 

Чрез теб, момиче мило, дишам,   

сърцето ти в гърдите ми тупти,         

ах, как до болка те обичам,

от гръм жесток опазих те…! Прости!