1 dic 2022, 8:00

Буря

  Poesía
454 1 4

 

Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците
и всичко сякаш спря
Забързаха за вкъщи,
човеци и животни...
Дори цветята свиха чашки
Покриха си лицата
с листенцата си прашни
Дърветата зашумоляха

ала тихо!
Бърбореха си сякаш,
за туй, що идеше насреща!
Последва тишина...
Ала за миг ...
Светкавица небето озари
Последва гръм

в земята
с трясък се разби!
Изви се вятър
Силен, млад и буен!
Развихри коня си
и облаците погна!
Като кокошки,
в птичи двор се разхвърчаха!
Побягнаха - кой гдето свари!
Дъжда последва -
като от ведро се ливна!
Изми полята,
дърветата, цветята...
Изми небето
от тъмната му мъка
и светъл лъч,
там горе се прокрадна...
И слънцето
отново се показа и усмихна
Дъга изпреде ни набързо
Усмивка
на лицата сложи
Деня се прероди!
И се започна отначало...
Нов ден,
за ново светло,
слънчево начало!
Valentina Mitova
29/11/2022

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Тоти! Обичам добрият край!
  • Като приказка с щастлив край, .
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря Скитница! ❤️Обичам бурите и дъгите:⁠-⁠)
  • Много е хубаво, Вал! Образно, сякаш виждах развихрилата се буря! Така е, след всяка буря има светъл лъч и дъга! 🌈🌞

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...