Буря
Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците
и всичко сякаш спря
Забързаха за вкъщи,
човеци и животни...
Дори цветята свиха чашки
Покриха си лицата
с листенцата си прашни
Дърветата зашумоляха
ала тихо!
Бърбореха си сякаш,
за туй, що идеше насреща!
Последва тишина...
Ала за миг ...
Светкавица небето озари
Последва гръм
в земята
с трясък се разби!
Изви се вятър
Силен, млад и буен!
Развихри коня си
и облаците погна!
Като кокошки,
в птичи двор се разхвърчаха!
Побягнаха - кой гдето свари!
Дъжда последва -
като от ведро се ливна!
Изми полята,
дърветата, цветята...
Изми небето
от тъмната му мъка
и светъл лъч,
там горе се прокрадна...
И слънцето
отново се показа и усмихна
Дъга изпреде ни набързо
Усмивка
на лицата сложи
Деня се прероди!
И се започна отначало...
Нов ден,
за ново светло,
слънчево начало!
Valentina Mitova
29/11/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
!
