ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
1.12.2022 г., 8:00 ч.

Буря 

  Поезия
272 1 4

 

Настъпи тишина
и даже притъмня
Небето свъси вежди
и слънцето се скри
Заглъхнаха и птиците
и всичко сякаш спря
Забързаха за вкъщи,
човеци и животни...
Дори цветята свиха чашки
Покриха си лицата
с листенцата си прашни
Дърветата зашумоляха

ала тихо!
Бърбореха си сякаш,
за туй, що идеше насреща!
Последва тишина...
Ала за миг ...
Светкавица небето озари
Последва гръм

в земята
с трясък се разби!
Изви се вятър
Силен, млад и буен!
Развихри коня си
и облаците погна!
Като кокошки,
в птичи двор се разхвърчаха!
Побягнаха - кой гдето свари!
Дъжда последва -
като от ведро се ливна!
Изми полята,
дърветата, цветята...
Изми небето
от тъмната му мъка
и светъл лъч,
там горе се прокрадна...
И слънцето
отново се показа и усмихна
Дъга изпреде ни набързо
Усмивка
на лицата сложи
Деня се прероди!
И се започна отначало...
Нов ден,
за ново светло,
слънчево начало!
Valentina Mitova
29/11/2022

 

 

 

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Тоти! Обичам добрият край!
  • Като приказка с щастлив край, .
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря Скитница! ❤️Обичам бурите и дъгите:⁠-⁠)
  • Много е хубаво, Вал! Образно, сякаш виждах развихрилата се буря! Така е, след всяка буря има светъл лъч и дъга! 🌈🌞
Предложения
: ??:??