3 jun 2008, 10:06

Буря

  Poesía
797 0 14
Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява.
Куршум са гръмотевиците страшни,
души юнашки - мълниите бели,
излезли от историята прашна,
но своите потомци не видели.
Стихиен вятър - брат на свободата -
дървета кърши, клоните им влачи...
За паднали герои в планината
природата с дъждовни сълзи плаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...