3.06.2008 г., 10:06

Буря

793 0 14
Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява.
Куршум са гръмотевиците страшни,
души юнашки - мълниите бели,
излезли от историята прашна,
но своите потомци не видели.
Стихиен вятър - брат на свободата -
дървета кърши, клоните им влачи...
За паднали герои в планината
природата с дъждовни сълзи плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...