3 июн. 2008 г., 10:06

Буря

795 0 14
Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява.
Куршум са гръмотевиците страшни,
души юнашки - мълниите бели,
излезли от историята прашна,
но своите потомци не видели.
Стихиен вятър - брат на свободата -
дървета кърши, клоните им влачи...
За паднали герои в планината
природата с дъждовни сълзи плаче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...