Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up