Самодива (Вики)
529 5992
Jun 3, 2008, 10:06 AM

Буря 

  Poetry
621 0 14
Зарята свърши, речите замряха,
отидоха си гости, политици.
Пред бурята потърси всеки стряха
да скрие овлажнелите зеници.
Прекрасни думи, спомен за герои,
за бъдеще, родина, вечна слава
и... всичко мина. Идва дъжд пороен,
площадът шумен бавно опустява.
Светкавица раздира тъмината,
гръм мощен над балкана изтрещява.
Прибира се народът, страх в душата
пред близката стихия пропълзява.
Куршум са гръмотевиците страшни,
души юнашки - мълниите бели,
излезли от историята прашна,
но своите потомци не видели.
Стихиен вятър - брат на свободата -
дървета кърши, клоните им влачи...
За паднали герои в планината
природата с дъждовни сълзи плаче.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??