Буря

11 jun 2009, 21:43

Poesía

533 0 2

Вятърът вее, листата събира;

Есента се ражда - лятото умира.

Черен гарван грачи - ято събира.

През тъмен облак

- сноп лъчи път си намира.

Кристална капка се отронва и дъжд бликва.

От мравуняка мравка надниква.

Светкавица озарява полето.

Силен гръм разцепва небето.

Водата в реката шуми и бушува.

Доволна жаба на камък кротува.

Излива се буря силна и страшна,

дано не е много ужасна.

Секунди минават... земята е в мрак;

Ще настъпи ли светлина пак?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.