11 июн. 2009 г., 21:43

Буря

741 0 2

Вятърът вее, листата събира;

Есента се ражда - лятото умира.

Черен гарван грачи - ято събира.

През тъмен облак

       - сноп лъчи път си намира.

 

Кристална капка се отронва и дъжд бликва.

От мравуняка мравка надниква.

Светкавица озарява полето.

Силен гръм разцепва небето.

 

Водата в реката шуми и бушува.

Доволна жаба на камък кротува.

Излива се буря силна и страшна,

дано не е много ужасна.

 

Секунди минават... земята е в мрак;

Ще настъпи ли светлина пак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Ваклинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...