Вятърът вее, листата събира;
Есента се ражда - лятото умира.
Черен гарван грачи - ято събира.
През тъмен облак
- сноп лъчи път си намира.
Кристална капка се отронва и дъжд бликва.
От мравуняка мравка надниква.
Светкавица озарява полето.
Силен гръм разцепва небето.
Водата в реката шуми и бушува.
Доволна жаба на камък кротува.
Излива се буря силна и страшна,
дано не е много ужасна.
Секунди минават... земята е в мрак;
Ще настъпи ли светлина пак?
© Мирослава Ваклинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
