11.06.2009 г., 21:43

Буря

733 0 2

Вятърът вее, листата събира;

Есента се ражда - лятото умира.

Черен гарван грачи - ято събира.

През тъмен облак

       - сноп лъчи път си намира.

 

Кристална капка се отронва и дъжд бликва.

От мравуняка мравка надниква.

Светкавица озарява полето.

Силен гръм разцепва небето.

 

Водата в реката шуми и бушува.

Доволна жаба на камък кротува.

Излива се буря силна и страшна,

дано не е много ужасна.

 

Секунди минават... земята е в мрак;

Ще настъпи ли светлина пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Ваклинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...