10 oct 2007, 15:31

Буря

  Poesía
818 0 11

Буря

 

Вятърът отвя луната надалече,

градът приготвя се да спи.

Топлината...някой я отвлече.

Но няма кой над теб да бди.

 

Всичко млъкна, всичко стихна,

а аз към теб се приближавам,

теб до мене да притисна,

защото буря се задава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наредил си го с точните думи, много ми допадна. Не харесвам сложното изразяване и словосъчетания, а с прости думи да кажеш много неща!
  • Невероятен стих!
    Невероятна душевност!
    Поздрави за едно младо момче!
  • Много ми харесва ритъмът,който си постигнал.
    И стихотворението вдъхва някаква странна утеха...
  • Красив стих!
  • Браво!Красива буря си завихрил!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...