Oct 10, 2007, 3:31 PM

Буря

  Poetry
823 0 11

Буря

 

Вятърът отвя луната надалече,

градът приготвя се да спи.

Топлината...някой я отвлече.

Но няма кой над теб да бди.

 

Всичко млъкна, всичко стихна,

а аз към теб се приближавам,

теб до мене да притисна,

защото буря се задава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наредил си го с точните думи, много ми допадна. Не харесвам сложното изразяване и словосъчетания, а с прости думи да кажеш много неща!
  • Невероятен стих!
    Невероятна душевност!
    Поздрави за едно младо момче!
  • Много ми харесва ритъмът,който си постигнал.
    И стихотворението вдъхва някаква странна утеха...
  • Красив стих!
  • Браво!Красива буря си завихрил!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...