Oct 10, 2007, 3:31 PM

Буря

  Poetry
822 0 11

Буря

 

Вятърът отвя луната надалече,

градът приготвя се да спи.

Топлината...някой я отвлече.

Но няма кой над теб да бди.

 

Всичко млъкна, всичко стихна,

а аз към теб се приближавам,

теб до мене да притисна,

защото буря се задава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наредил си го с точните думи, много ми допадна. Не харесвам сложното изразяване и словосъчетания, а с прости думи да кажеш много неща!
  • Невероятен стих!
    Невероятна душевност!
    Поздрави за едно младо момче!
  • Много ми харесва ритъмът,който си постигнал.
    И стихотворението вдъхва някаква странна утеха...
  • Красив стих!
  • Браво!Красива буря си завихрил!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...