Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...

И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.

Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота

със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.

И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама,

нали аз винаги съм силна за моите две обичани деца.

Приех живота си, приех съдбата - по пътя си напред вървя,

а бурята е скитница самотна - бушуваща стихия на страстта...