Буря

Poesía » Otra

1.1K 0 1

Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...

И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.

Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота

със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.

И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама,

нали аз винаги съм силна за моите две обичани деца.

Приех живота си, приех съдбата - по пътя си напред вървя,

а бурята е скитница самотна - бушуваща стихия на страстта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

juliet_999 (Жулиета Стоянова)

Страхотно е и много искинско поздрави

2010-01-17T20:56:06+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0