Буря
Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...
И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.
Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота
със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.
И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама,
нали аз винаги съм силна за моите две обичани деца.
Приех живота си, приех съдбата - по пътя си напред вървя,
а бурята е скитница самотна - бушуваща стихия на страстта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВИКТОРИЯ КРУМОВА Всички права запазени
поздрави