Jan 17, 2010, 5:06 PM

Буря

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...

И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.

Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота

със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.

И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама,

нали аз винаги съм силна за моите две обичани деца.

Приех живота си, приех съдбата - по пътя си напред вървя,

а бурята е скитница самотна - бушуваща стихия на страстта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВИКТОРИЯ КРУМОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...