25 may 2016, 20:21

Буря в развитие

  Poesía
458 0 1

 

Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.

Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.

Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.

Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.

 

Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой.

Очи се смеят, лице сияе, локви тъмнеят, буря - мечта е.

Мрачно щастие, ураган успокоен, подредена стихия, природен рефрен.

Детска рима, пукот и гръм, дъх на пролет, празничен шум.

 

Разкъсано синьо и влажно небе, свежест, озон и дъх на поле.

Очи затворени, време забавено, слънце в клепачите, лошо забравено.

Мокри коси, тяло горещо, енергия, сила, порив за нещо.

Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.....Хареса ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...