25 мая 2016 г., 20:21

Буря в развитие

459 0 1

 

Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.

Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.

Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.

Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.

 

Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой.

Очи се смеят, лице сияе, локви тъмнеят, буря - мечта е.

Мрачно щастие, ураган успокоен, подредена стихия, природен рефрен.

Детска рима, пукот и гръм, дъх на пролет, празничен шум.

 

Разкъсано синьо и влажно небе, свежест, озон и дъх на поле.

Очи затворени, време забавено, слънце в клепачите, лошо забравено.

Мокри коси, тяло горещо, енергия, сила, порив за нещо.

Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.....Хареса ми!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...