May 25, 2016, 8:21 PM

Буря в развитие

  Poetry
452 0 1

 

Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.

Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.

Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.

Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.

 

Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой.

Очи се смеят, лице сияе, локви тъмнеят, буря - мечта е.

Мрачно щастие, ураган успокоен, подредена стихия, природен рефрен.

Детска рима, пукот и гръм, дъх на пролет, празничен шум.

 

Разкъсано синьо и влажно небе, свежест, озон и дъх на поле.

Очи затворени, време забавено, слънце в клепачите, лошо забравено.

Мокри коси, тяло горещо, енергия, сила, порив за нещо.

Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Забравен чадър - цяло проклятие, джапане в локвите - сладко занятие.....Хареса ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...