20 jul 2017, 10:37

Бурята 

  Poesía » De amor
364 5 6

 

Когато слънцето потъва

Внезапно в облачна тъма

А вятърът неспира да обръща 

Грижливо вдигната коса

Тогава ще разлисти повея

Страници затворени от теб

Думи живи, непрочетени

Оставени да тлеят и мълвят

История стара и погубена

Потулена в човешки страхове

Пропита от дребнавост и бездушие

Самохвално щастие да кове

Лъжливата душа отскубна се

Неспособна да го понесе

Търсейки забвение във времето

В безсилие да ги прочете

Не понечи да повдигне булото 

Не искаше да се вини

Удобно друг прехвърли бремето

За собствените си злини

Остави книгата затулена 

Посипа я отгоре с мъст

Отбягвайки я всячески отчаяно

Зарови този кръст

Но вятърът не спира да разлиства 

Свирепо смачкани листа

Развихря думите безмилостно

А те отказват да летят

Потрепват краища покъсани 

Прилепват тихо най-подир

Бурята гравира пораженията

В поруганият душевен мир.

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??