Бурята

20 июл. 2017 г., 10:37

Поэзия » Любовная

415 5 5

Когато слънцето потъва

Внезапно в облачна тъма

А вятърът неспира да обръща

Грижливо вдигната коса

Тогава ще разлисти повея

Страници затворени от теб

Думи живи, непрочетени

Оставени да тлеят и мълвят

История стара и погубена

Потулена в човешки страхове

Пропита от дребнавост и бездушие

Самохвално щастие да кове

Лъжливата душа отскубна се

Неспособна да го понесе

Търсейки забвение във времето

В безсилие да ги прочете

Не понечи да повдигне булото

Не искаше да се вини

Удобно друг прехвърли бремето

За собствените си злини

Остави книгата затулена

Посипа я отгоре с мъст

Отбягвайки я всячески отчаяно

Зарови този кръст

Но вятърът не спира да разлиства

Свирепо смачкани листа

Развихря думите безмилостно

А те отказват да летят

Потрепват краища покъсани

Прилепват тихо най-подир

Бурята гравира пораженията

В поруганият душевен мир.

Vessymark (Весела Маркова)

2017-08-12T07:06:00+03:00

Благодаря Таня!
ТаняМир (Таня Мир)

2017-08-11T14:45:57+03:00

Много силно!
Поздравления!
Burns

2017-07-22T11:09:19+03:00

приятно стихо, достъпно и образно!
Vessymark (Весела Маркова)

2017-07-20T20:25:36+03:00

😊 благодаря !
Violet_86 (Виолета)

2017-07-20T20:24:15+03:00

Хареса ми и това, Весе. Хубаво пишеш.