Бурята
Когато слънцето потъва
Внезапно в облачна тъма
А вятърът неспира да обръща
Грижливо вдигната коса
Тогава ще разлисти повея
Страници затворени от теб
Думи живи, непрочетени
Оставени да тлеят и мълвят
История стара и погубена
Потулена в човешки страхове
Пропита от дребнавост и бездушие
Самохвално щастие да кове
Лъжливата душа отскубна се
Неспособна да го понесе
Търсейки забвение във времето
В безсилие да ги прочете
Не понечи да повдигне булото
Не искаше да се вини
Удобно друг прехвърли бремето
За собствените си злини
Остави книгата затулена
Посипа я отгоре с мъст
Отбягвайки я всячески отчаяно
Зарови този кръст
Но вятърът не спира да разлиства
Свирепо смачкани листа
Развихря думите безмилостно
А те отказват да летят
Потрепват краища покъсани
Прилепват тихо най-подир
Бурята гравира пораженията
В поруганият душевен мир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Маркова Все права защищены
