Когато слънцето потъва
Внезапно в облачна тъма
А вятърът неспира да обръща
Грижливо вдигната коса
Тогава ще разлисти повея
Страници затворени от теб
Думи живи, непрочетени
Оставени да тлеят и мълвят
История стара и погубена
Потулена в човешки страхове
Пропита от дребнавост и бездушие
Самохвално щастие да кове ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up