3 sept 2007, 10:23

Бурята

  Poesía
895 0 0
Снощи имаше много страшна буря в нашия град и аз написах гова стихотворение!Най-лошото е, че такива работи се случват и наистина...

Преди две години страшна буря се яви.
Загубих те аз
и още помня онзи час:
Бяхме заедно, но неизвестноста ни раздели,
скоро бяха разбити всичките ни мечти...
Градушка силно заваля,
блесна светкавица като заря.
За миг очите ти зърнах
и силно те прегърнах,
но изведнъж блясъкът в очите ти се скри,
махнах ръце и дълбока рана в гърдите ти се появи.
"Обичам те" - тихичко прошепна ти,
след това замина си, уви.
Сега стоя на гроба твой с нашето дете,
има същото твое ангелско лице.
Сбогом, обич моя,
вечно ще съм твоя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...