Бурята
Преди две години страшна буря се яви.
Загубих те аз
и още помня онзи час:
Бяхме заедно, но неизвестноста ни раздели,
скоро бяха разбити всичките ни мечти...
Градушка силно заваля,
блесна светкавица като заря.
За миг очите ти зърнах
и силно те прегърнах,
но изведнъж блясъкът в очите ти се скри,
махнах ръце и дълбока рана в гърдите ти се появи.
"Обичам те" - тихичко прошепна ти,
след това замина си, уви.
Сега стоя на гроба твой с нашето дете,
има същото твое ангелско лице.
Сбогом, обич моя,
вечно ще съм твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преси Всички права запазени