3 сент. 2007 г., 10:23

Бурята

903 0 0
Снощи имаше много страшна буря в нашия град и аз написах гова стихотворение!Най-лошото е, че такива работи се случват и наистина...

Преди две години страшна буря се яви.
Загубих те аз
и още помня онзи час:
Бяхме заедно, но неизвестноста ни раздели,
скоро бяха разбити всичките ни мечти...
Градушка силно заваля,
блесна светкавица като заря.
За миг очите ти зърнах
и силно те прегърнах,
но изведнъж блясъкът в очите ти се скри,
махнах ръце и дълбока рана в гърдите ти се появи.
"Обичам те" - тихичко прошепна ти,
след това замина си, уви.
Сега стоя на гроба твой с нашето дете,
има същото твое ангелско лице.
Сбогом, обич моя,
вечно ще съм твоя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...