Бяг

Свечерява се отново,

прегръщам залеза,

чупя окови

и бягам.

Нанякъде,

незнайно къде,

преследвам вятъра,

няма кой да ме спре.

И коня яхнах,

препусках в галоп,

тъгата да махна

от своя живот.

Луната - мой спътник верен

в зловещата нощ,

небето - наметало черно,

аз величие, мощ.

Свободата прие ме

в нейния дом,

излекува сърцето

от любов,

като отрова,

която захвърлих

и с надежда нова

се изпълних.