рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
29 mar 2013, 19:28

Бяг 

  Poesía » Otra
478 0 0

Свечерява се отново,

прегръщам залеза,

чупя окови

и бягам.

 

Нанякъде,

незнайно къде,

преследвам вятъра,

няма кой да ме спре.

 

И коня яхнах,

препусках в галоп,

тъгата да махна

от своя живот.

 

Луната - мой спътник верен

в зловещата нощ,

небето - наметало черно,

аз величие, мощ.

 

 

Свободата прие ме

в нейния дом,

излекува сърцето

от любов,

 

като отрова,

която захвърлих

и с надежда нова

се изпълних.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??