Бяг
809
0
0
Свечерява се отново,
прегръщам залеза,
чупя окови
и бягам.
Нанякъде,
незнайно къде,
преследвам вятъра,
няма кой да ме спре.
И коня яхнах,
препусках в галоп,
тъгата да махна
от своя живот.
Луната - мой спътник верен
в зловещата нощ,
небето - наметало черно,
аз величие, мощ.
Свободата прие ме
в нейния дом,
излекува сърцето
от любов,
като отрова,
която захвърлих
и с надежда нова
се изпълних.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Богдана Маринова Все права защищены
