рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
Mar 29, 2013, 7:28 PM

Бяг 

  Poetry » Other
479 0 0

Свечерява се отново,

прегръщам залеза,

чупя окови

и бягам.

 

Нанякъде,

незнайно къде,

преследвам вятъра,

няма кой да ме спре.

 

И коня яхнах,

препусках в галоп,

тъгата да махна

от своя живот.

 

Луната - мой спътник верен

в зловещата нощ,

небето - наметало черно,

аз величие, мощ.

 

 

Свободата прие ме

в нейния дом,

излекува сърцето

от любов,

 

като отрова,

която захвърлих

и с надежда нова

се изпълних.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??