22 sept 2017, 23:04

Бягай от ранени хвърчила!

  Poesía » Otra
805 12 22

Бягай от ранени хвърчила!
В чувствата вратите са измама.
Къщата без покрив оцеля.
Светло е, но в светлото ме няма.

 

Може да посегнат дъждове
с капчици по старото пиано.
Вазата с пауново перце...
Полъх е, но в полъха ме няма.

 

Скрила е гората цял Париж,
нищо, че луната е голяма?
Брой до три и после замълчи.
Тихо е, но в тихото ме няма.

 

Огън татуира ни вини! 
Изгорели стъпките на двама.
В себе си последно ме търси!
Късно е,  дори и там ме няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Класика!!!
  • Райна, не съм съгласна, че не блести и не е шедьовър! Сигурна съм, че е успял да докосне всеки, който го е прочел- ето защо творбата ти е истински красива. Това е изкуство! Благодаря за великолепната поезия, с която съумяваш да облечеш чувствата си!
  • Вероятно съм усетила, че има нещо в него и затова се връщах многократно тук...
    Благодаря за музикалния поздрав!
  • Най-дълго писаният стих от мен, Ани-той с нищо не блести...нито е шедьовър....той е най-трудно изговорената ми емоция....благодаря,че си тук за теб
    https://www.youtube.com/watch?v=LQxt8HD7ziA
  • Това стихотворение го четох няколко пъти и някак си все не мога да определя точно какво ме привлича в него. Може би сблъсъка на носталгията с категоричността... Хубаво е. Има силен емоционален заряд.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...