8 dic 2006, 5:04

бягам 

  Poesía
684 0 7


 

бягам

в озарението

на нашата ведрина

защото там душата ми

с душата ти

говори

с възторга на благодарността

от нашата интимност

напускайки

лошата безкрайност

на мълчанието

водещо

в оскотяващата противност

на цинизма на несъвместимостта

а разбирането

е преддверие на озарението

водещо

по пътеките

на разбирателството

в което умножената ни сила

ни дарява

крилете на свободния полет

и аз се оглеждам в теб

достигайки

до естеството

на човечната си същност

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човешката саморефлективност е чудно нещо Анета, а нейното отстояване е възлов въпрос, което ти много точно посочваш.
    Поздрав!
  • Здравей, Креми!
    За мен е удоволствие отново да те посоча като автор, дал ми повод за това разсъждение!
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    С всеки текст правя доказателство за поредното оглеждане.
    Привет!
  • Прекрасно е да се вгледаш в човека срещу себе си и да съзреш същността си.
    Да намериш себе си и да си доволен от това което видиш там.
    Намерил си смисъла и си го пресъздал в думи много успешно.
    (ала ти това си го сторил отдавна Валери, отстоявай го )

    Поздрав и усмивка.
  • Все така се оглеждай, същността ще върви по пътя на очовечаването. Многото пътеки се сливат в един ширнал се път - озарен!
  • Изказваш перфектно разбиране по въпроса, Христо! Поздрав!
  • Има ли споделяне, разбирателство, ще се избегнат всички недоразумения от неизказаното.И тогава хората ще достигнат до нормално общуване.
    Поздрави за хубавия стих, Валери!!!
Propuestas
: ??:??