8 dic 2006, 5:04

бягам

  Poesía
883 0 7


 

бягам

в озарението

на нашата ведрина

защото там душата ми

с душата ти

говори

с възторга на благодарността

от нашата интимност

напускайки

лошата безкрайност

на мълчанието

водещо

в оскотяващата противност

на цинизма на несъвместимостта

а разбирането

е преддверие на озарението

водещо

по пътеките

на разбирателството

в което умножената ни сила

ни дарява

крилете на свободния полет

и аз се оглеждам в теб

достигайки

до естеството

на човечната си същност

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човешката саморефлективност е чудно нещо Анета, а нейното отстояване е възлов въпрос, което ти много точно посочваш.
    Поздрав!
  • Здравей, Креми!
    За мен е удоволствие отново да те посоча като автор, дал ми повод за това разсъждение!
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    С всеки текст правя доказателство за поредното оглеждане.
    Привет!
  • Прекрасно е да се вгледаш в човека срещу себе си и да съзреш същността си.
    Да намериш себе си и да си доволен от това което видиш там.
    Намерил си смисъла и си го пресъздал в думи много успешно.
    (ала ти това си го сторил отдавна Валери, отстоявай го )

    Поздрав и усмивка.
  • Все така се оглеждай, същността ще върви по пътя на очовечаването. Многото пътеки се сливат в един ширнал се път - озарен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...