8 дек. 2006 г., 05:04

бягам

882 0 7


 

бягам

в озарението

на нашата ведрина

защото там душата ми

с душата ти

говори

с възторга на благодарността

от нашата интимност

напускайки

лошата безкрайност

на мълчанието

водещо

в оскотяващата противност

на цинизма на несъвместимостта

а разбирането

е преддверие на озарението

водещо

по пътеките

на разбирателството

в което умножената ни сила

ни дарява

крилете на свободния полет

и аз се оглеждам в теб

достигайки

до естеството

на човечната си същност

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човешката саморефлективност е чудно нещо Анета, а нейното отстояване е възлов въпрос, което ти много точно посочваш.
    Поздрав!
  • Здравей, Креми!
    За мен е удоволствие отново да те посоча като автор, дал ми повод за това разсъждение!
    Поздрав!
  • Здравей, Мери!
    С всеки текст правя доказателство за поредното оглеждане.
    Привет!
  • Прекрасно е да се вгледаш в човека срещу себе си и да съзреш същността си.
    Да намериш себе си и да си доволен от това което видиш там.
    Намерил си смисъла и си го пресъздал в думи много успешно.
    (ала ти това си го сторил отдавна Валери, отстоявай го )

    Поздрав и усмивка.
  • Все така се оглеждай, същността ще върви по пътя на очовечаването. Многото пътеки се сливат в един ширнал се път - озарен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...