бягам
в озарението
на нашата ведрина
защото там душата ми
с душата ти
говори
с възторга на благодарността
от нашата интимност
напускайки
лошата безкрайност
на мълчанието
водещо
в оскотяващата противност
на цинизма на несъвместимостта
а разбирането
е преддверие на озарението
водещо
по пътеките
на разбирателството
в което умножената ни сила
ни дарява
крилете на свободния полет
и аз се оглеждам в теб
достигайки
до естеството
на човечната си същност
© Валери Рибаров All rights reserved.
)
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
