Тъкмо да се покаже
на нечии устни,
безмълвно да изкаже
мисли и чувства,
тъкмо да се лепне
блажено и тихо,
тъкмо с радостта си
някой да я викне...
и иде тъгата,
иде трудността,
изгонват я горката
в секундата, в мига,
във който очите
помръкват, потъмняват.
Във този миг усмивката
в мечтите ми остава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светозар Петров Todos los derechos reservados
Когато след хубавото идва лошо, няма как да не очакваме, че след лошото ще дойде хубаво..
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
