Тъкмо да се покаже
на нечии устни,
безмълвно да изкаже
мисли и чувства,
тъкмо да се лепне
блажено и тихо,
тъкмо с радостта си
някой да я викне...
и иде тъгата,
иде трудността,
изгонват я горката
в секундата, в мига,
във който очите
помръкват, потъмняват.
Във този миг усмивката
в мечтите ми остава.
© Светозар Петров Всички права запазени