Тъкмо да се покаже
на нечии устни,
безмълвно да изкаже
мисли и чувства,
тъкмо да се лепне
блажено и тихо,
тъкмо с радостта си
някой да я викне...
и иде тъгата,
иде трудността,
изгонват я горката
в секундата, в мига,
във който очите
помръкват, потъмняват.
Във този миг усмивката
в мечтите ми остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светозар Петров Всички права запазени
Когато след хубавото идва лошо, няма как да не очакваме, че след лошото ще дойде хубаво..
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
