May 14, 2009, 10:29 AM

Бягаща усмивка

  Poetry
980 0 4

Тъкмо да се покаже

на нечии устни,

безмълвно да изкаже

мисли и чувства,

тъкмо да се лепне

блажено и тихо,

тъкмо с радостта си

някой да я викне...

и иде тъгата,

иде трудността,

изгонват я горката

в секундата, в мига,

във който очите

помръкват, потъмняват.

Във този миг усмивката

в мечтите ми остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светозар Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...