Тъкмо да се покаже
на нечии устни,
безмълвно да изкаже
мисли и чувства,
тъкмо да се лепне
блажено и тихо,
тъкмо с радостта си
някой да я викне...
и иде тъгата,
иде трудността,
изгонват я горката
в секундата, в мига,
във който очите
помръкват, потъмняват.
Във този миг усмивката
в мечтите ми остава.
© Светозар Петров All rights reserved.
Когато след хубавото идва лошо, няма как да не очакваме, че след лошото ще дойде хубаво..
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
