24 feb 2013, 21:30

Бягство 

  Poesía
490 0 3

Колко обувки скъсах

да бягам от теб, да бягам след теб,

на завоя на своя живот разсеяно спирам,

уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.

И пак да умирам, и пак да се раждам,

когато искрицата съща в очите ти същи

отново откривам - отново умирам,

отново се раждам, отново побягвам

и спирам, и чакам, без дъх отново оставам...

Смених си обувките, мили.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??