Колко обувки скъсах
да бягам от теб, да бягам след теб,
на завоя на своя живот разсеяно спирам,
уж нищо не подозирам, а тебе да чакам.
И пак да умирам, и пак да се раждам,
когато искрицата съща в очите ти същи
отново откривам - отново умирам,
отново се раждам, отново побягвам
и спирам, и чакам, без дъх отново оставам...
Смених си обувките, мили.