Сякаш бягах с
вързани крака,
бягах и бягах
от любовта,
от щастието,
от непонятното
за мен, за теб,
за нещастните,
сякаш бягах
на забавен каданс,
а тя - любовта, тъй огнена и силна,
попари сърцето ми.
Бягах, сякаш знаех от какво...
Сгреших...
Да не бях бягал,
да бях инвалид,
да бях изгорял жив,
да бях обичал...
© Ибрахим Тарал Todos los derechos reservados