Сякаш бягах с
вързани крака,
бягах и бягах
от любовта,
от щастието,
от непонятното
за мен, за теб,
за нещастните,
сякаш бягах
на забавен каданс,
а тя - любовта, тъй огнена и силна,
попари сърцето ми.
Бягах, сякаш знаех от какво...
Сгреших...
Да не бях бягал,
да бях инвалид,
да бях изгорял жив,
да бях обичал...
© Ибрахим Тарал All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
