Feb 23, 2020, 10:04 PM

Бягство

  Poetry » Love
943 1 3

Сякаш бягах с
вързани крака,
бягах и бягах
от любовта,
от щастието,
от непонятното 
за мен, за теб,
за нещастните,
сякаш бягах 
на забавен каданс,
а тя - любовта, тъй огнена и силна,
попари сърцето ми.
Бягах, сякаш знаех от какво...
Сгреших...

Да не бях бягал,
да бях инвалид,
да бях изгорял жив,
да бях обичал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ибрахим Тарал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...