30 abr 2007, 11:56

Бягство

  Poesía
622 0 2
Първа крачка напред,
пясък под мене гори
нищо вече не е наред
едно сърце вече кърви

Втора крачка по пътя
слънцето над мене блести
няма вече какво да скрия
няма ги вече тези мечти

Крачка назад,бавна,безмълвна
от страх в душата сама
разбрах,че нищо старо няма да върна
и,че няма път през тази мъгла

Трета крачка напред
гората пред мене мълчи
нищо вече не е наред
и от очите потичат сълзи

Четвърта крачка несигурна
и езеро пред мен се откри
но няма кой сега да прегърна
само водата ми тихо шепти...

Че ако пета крачка направя
напред към сивата мъгла
някой ден ще те забравя
и ще се опра в сигурна стена

Ако ли крачка назад сторя
ти мен в себе си ще плениш
душата си на свободна ще престоря
и ти в зло дело ще ме убедиш

Аз в тебе нямам вяра вече
няма сълзи в моите очи
от болка не крещя надалече
има вече какво да ме крепи

Не ме е страх.че сама ще остана
не ме е страх,че ще тъгувам
знам,че не бива да престана
смело продължавам да пътувам!

И не една крачка напред направих
с бяг спасих своята душа
и себе си от злото ти аз избавих
и вече не съм сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...