19 sept 2009, 11:57

Бягство 

  Poesía
550 0 2

Бягство

 

 

Днес се родих,

но дълго умирах,

търсейки себе си,

се уморих.

Скитах се дълго

сред хаос и дим.

Градът ме погълна -

неумолим.

И търсех пътеки,

водех войни.

Но човек се обърква -

оставя следи.

И тръгнах по диря,

видяна пред мен.

Какво ли ще диря,

когато съм в плен.

Губех се дълго,

прекалено дори.

И все не бе пълно

чувството в мен.

Ти беше отсреща -

на другия бряг.

Аз знаех, че си насреща,

но вече не съм каквато бях.

Спри това лудо бягане,

всичко върти се в кръг.

Всичко човешко успяхме

да заличиме във нас.

 

 

 

© Камелия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз съм на това мнение, щом чета този стих Ако не сте се настигнали Ви го пожелавам! Или поне да сте настигнали правилните хора!Усмивки!
  • Може би не всичко! Поздрави
Propuestas
: ??:??